viewsofiа: Кога говорим за любов?
Виктория Драганова: По всяко време, тя е част от живота ни, тя е животът, защото е повод за човечност, емпатия, разбиране. Тя е и възможност за промяна.
Важна ли е толкова чак любовта?
Бивайки възможност за промяна, тя е важна политическа сила - затова и ме интересува професионално. Интересува ме преплитането на личното с публичното... всъщност не мисля, че двете могат да се делят. Любовта е социално нещо, в нея се четат социалните ни страхове и социални стремежи, затова и трябва да знаем повече за любовта.
Къде се пресичат Тя и изкуството?
Любовта може да е свързана със силна емоция, поразяващ афект, изпепеляващ копнеж. Но подобна емоционалност е и в основата на капиталистическия свят и консуматорството, отразен най-вече в рекламата. Такъв афект е и в основата на радикализма. Според мен изкуството - самото то често флиртуващо - напипва много точно подобни структури и успява да ги разкрие, като ни кара да разберем повече за тези емоции - също за самотата, меланхолията, гнева, завистта и тяхната социална стойност или употреба. В любовта освен това има силни властови структури, които биват употребявани в икономически план. Тук аз не деля между влюбване, любов, сексуално привличане, приемам, че навякъде тези структури са изградени по различен начин, а абсолютната любов - божествената любов - е може би по-скоро коректив на държанието ни.
Любима книга или филм?
В тази посока на мисли бих споделила книгата на Крис Краус - I Love Dick, за една любовна обсесивност и критичното й изследване, изцяло в полето на изкуството. Крис Краус е видео артистка, писателка, феминистка, самата книга е написана през 90-те, но наскоро бе заснета като серия и получи широка известност.
Има ли справедливост в чувствата?
Любовта е невероятно сложно нещо, което ни кара да се сблъскавме с нас самите, и с каква личност сме, и как общуваме. Но не, в чувствата справедливост няма, затова и е важно постоянно да се търси баланс между отдаденост и независимост.
Трябва ли и може ли да се контролираме?
Любовта ни връща към това, че не сме единствено разумни същества, а имаме животински страни, които са основен пласт в общуването и които не се контролират рационално. Хубаво е това по-често да ни става ясно - тази емоционалност е съществена, както за мъжете, така и за жените.
Важно ли е да сме смели в любовта?
Да, струва ми се, че хората трябва да са по-смели в любовта, както и да са по-смели в общуването. Но, естествено, една подобна смелост има различни изяви и проявления. Любoвта е упражнение в различност и същевременно социалност - това е и базата на едно общество.
Любовта в Swimming Pool - случва ли се?
Надявам се, че да. Идват влюбени да споделят залеза или да подарят една незабравима вечер на любимия човек. Понякога дори с шампанско. Има и много хора, които сами идват да видят изложбата, да се потопят в гледката. Да гледаш изкуство често е нещо много лично, дълбоко преживяване, възможност за размисъл. А ние имаме щастието да разполагаме с тази невероятна архитектура, която успява по някакъв начин да върне човека към себе си, като същевременно го разтвори към света навън. За мен това е оптималната изложбена архитектура. Неслучайно Уитни в Ню Йорк, Помпиду в Париж, Тейт в Лондон и други известни музейни архитектури вграждат вътре/вън в себе си. Мисля, че споделянето на градския залез е упражнение в любов.
2018
Публикувано на www.viewsofia.com